Let Her Tell You Something’
Great. I wanted a girl for the night and now who knows what I’ll come across. Damn it,this tension made me so excited! I felt the need to run right in the darkness,but alas, it was lacking the room for such an attempt. Don’t misunderstand- that did not stop me from doing so. Also it led to my falling down on the floor,breathless and hot.
Continue Reading Add comment май 27, 2009 placlifelover
Never Looking Away
…but also never shreding even a single sound.
Не затваряй очи.Не премигвай дори.Добре,може,но само този път…
Набюдаваш как живота безмилостно се приплъзва по клетките ти,търсейки път навън, напоняйки ти,че колкото и да не ти се иска,нямаш друг избор освен да му се подчинняваш. Вярно е,можеш съвсем самичък да го спреш с няколко прости движения,но тъй като цял живот си си бил страхливец не виждаш смисъл тепърва да си изграждаш смешна фасада на смелчага,на герой,макар и такъв,който никой никога не би и няма да уважава.
Колко хубаво би било ако можеше светът да си съществува без да те забелязва,мислиш си. Но той и сега не е толкова заинтригуван точно от твоите глуповати изрази на безгрижност. Ти обичаш да си навсякъде,да виждаш всичко,да го усещаш и все пак да оставаш безкрайно дистанциран от реалността и времето. Нека си тече – все така плавно секунда след секунда,после минута,час,ден…два. Сенките отдавна са те приели в обятията си и няма да те пуснат никога вече,дори и един ден сам да пожелаеш да се отделиш от тяхната сигурност,придружена за жалост от крайно абсурдна самота. Сега не се дърпай,не упорствай повече – на никого не представляват интерес твоите грижи и неволли,още по-малко ще ти бъде зададен някога вече въпроса,кънтящ вечно в главата ти, а именно проклетото „защо?“ . Кртко и ясно,нали така беше? Е,отговоръ също ще позакъснее с нпколко поколения.
Сега очитети вече не трепват,клепачите са забравили да изпънляват друга функция,различна от неволевото мигане и то само,защото е неумишлено.
Виждаш как нещата се случват. Предвиждаш последиците,не не ти е работа да се месиш,нали? Не очакваш и ти да бъдеш предупреждаван,нито предпазван. Все пак възмовността да присъстваш без всъщност да оказваш каквото и да било влияние върху събитията те прави нещо като…може би е твърде рано да се стига чак до такива надменни и дори пресилени,ексценрични и безсмислено егоцентрични заключения,но все пак думата,която мислено вмъкваш след многоточието е именно „Бог“.
Да усещаш,че имаш способността,влиянието и нужните знания да промениш нещо,но да не го правиш. Да си наясно със себе си,с това колко си слаб и незначителен,но все пак недостатъчно безличен,че да бъдеш изтрит с лекота. Това е усещането да си човекът на пейката в парка,този в метрото,на улицата,който винаги е там съвсем сам,вперил поглед безизразно сякаш прево в теб и същевременно без да те забелязва проследява всяко движение на есенниете листа. Ти не винаги ще го намериш,нито ще го усетиш,но ако все пак някакво си 56 чувство ти поскаже накъде да насочия погледа си в точния момен,за да го видиш,то тогава остатъка от живота ти ще бъде пропилян в размизли – „Защо не можех да съм като него…?“
Add comment май 16, 2009 placlifelover
~Computer Theater~
Why does computer stuff have to sound soooo dramatic? I mean, take this as an example:
„Once started, the system restore cannot be stopped. Do you wish to continue?“
What gives?! It’s so freaky and scary, that it completely deactivates me and thoughts of consideration cross my otherwise windy head. I’m like a little kid – If you say something is bad for me – I want it ! And if you warn me not to do something – it makes me want to do it ! So when you hand me warnings like „If you do this we take no responsibility and you alone shall bear the consequences of your actions. “ I feel guilty AND stupid and I also get confused, to top it all off. So Mr. God-Damn-Gates of the Whatever-soft – Hello there! Make a decent system, that is suitable for creeps also!
1 comment май 28, 2009 placlifelover